четвъртък, 2 март 2017 г.

Човек на име Уве - Фредрик Бакман

Уве е на 59, заклет почитател и притежател на сааб, вдовец. Тъгата по любимата му Соня го кара всеки ден да пожелава смъртта си.
Вечно недоволен и гневен, наричат го изпълнения с горчивина кошмарен съсед, лесноизбухлив. Понякога Уве се пита защо наричат даден човек кисел, след като не обикаля улиците с фалшива усмивка. Той е темерут – от хората, които сочат с пръст онези, които не одобряват, и се отнасят към тях като към крадци, хванати пред прозореца. Но за него да спаси човешки живот е дреболия. Има железни принципи и е постигнал непоклатима рутина в действията си. Защо ли започва да ги нарушава?

Една сутрин бъбрива млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и трогателен разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.

Това е роман за гневния съсед, за влиянието на един човешки живот върху безброй други. Чудесна история в духа на филма „Колкото толкова“ с участието на Джак Никълсън.

***

  Преди малко прочетох книгата и реших веднага да започна да пиша, понеже винаги когато кача някой пост, и се сещам за още неща, които съм можела да кажа.
  Историята ме накара да се смея и плача, а това се случва с много малко книги. Книгата много ми напомня на анимационното филмче "Up", което е изключително сладко. Самата история е много истинска, от онези които те карат да се замислиш за важните неща около теб. Хареса ми това, че в нея имаше много комични ситуации, които я направиха по лека и приятна за четене. Влюбих се във всеки един от героите, също и в истинската любов която имаха Соня и Уве. В края на книгата плаках, нямам предвид една две сълзи, а такъв рев, че след приключването на историята да се чудя какво да правя, понеже нищо друго няма значения. 
  Смятам, че Уве е от хората, които вършат каквото трябва, вместо само да говорят какво трябва да свършат. Той е човек, които си има принципи. Знае, че трябва да има ред и правила. Когато Соня се е появила в живота му му е показала много цветен свят различен от неговото сиво ежедневие. В живота му е имало много загуби, разочарования и несправедливост, благодарение на съпругата му той е видял една много по - добра и щастлива страна на живота. Не искам много да навлизам в подробности за нейната смърт, понеже не знам как да го кажа без да има спойлер, но наистина и за нея плаках. Соня е изключително силна жена според мен, и знае как да вижда добрата страна на всичко. 
 Всички хора и една досадна котка, които срещна Уве успяха да върнат желанието му за живот след смъртта на Соня. Също така книгата е пълна със много истински и сладки цитати, които бих искала да споделя. 

1. „Може би мъката им заради децата трябваше да ги сближи. Само че на мъката не може да се разчита. Когато хората не я споделят, има голяма вероятност тя да ги раздели.”

2. "Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място.
С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета.
Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом."

3. "Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея."

4. "Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял."

5. „Ето защо сега Уве стои пред надгробния камък на Соня и едва успява да каже колко много се извинява.
– Човек така се увлича, когато се бори с хората. Истината е следната: просто се налага да ме почакаш още малко. В момента нямам време да умра.”

6. "- Що за любов е това, ако се откажеш от някого, когато стане трудно? - изплаква тя, а гласът й трепери от мъка. - Да изоставиш човек, когато стане трудно? Кажете ми, що за любов е това?
Мъжът свива устни. Има нервен тик около скулите.
- През повечето време Руне дори не знае къде се намира, проучването показва, че...
- Само че аз знам! - прекъсва го Анита."

 7. "- Обичате ли да четете? - попита приятелски тя.
Уве поклати неуверено глава, но това не я притесни. Тя се усмихна, обясни, че обичала книгите повече от всичко, и започна да му разказва за какво ставало въпрос в томчетата в скута й. Уве осъзна, че иска да я слуша как обяснява за нещата, които обича, до края на живота си."

Няма коментари:

Публикуване на коментар