неделя, 8 януари 2017 г.

Всички наши места - Дженифър Нивън

Теодор Финч е запленен от идеята за смъртта. Всеки ден той обмисля различни начини, по които може да умре. Но и всеки ден търси и намира нещо, заради което да живее.
Вайълет Мърки живее за бъдещето и брои дните до завършването, когато ще избяга от малкия град в Индиана и от мъката, която я задушава, след като внезапно загубва сестра си. Срещата на Финч и Вайълет, шест етажа над земята, се оказва съдбоносна и за двамата. И когато тази странна двойка обединява усилията си в училищен проект за забележителностите в родния им щат, младите хора поемат на пътешествие, което ги отвежда на невероятни места – величествени, обикновени, красиви, грозни, странни, изненадващи. Също като живота! И както често се случва, се оказва, че най-ценните уроци се научават по най-необичайния начин.

Това е емоционална и трогателна история за споделената любов, за пълноценно изживения живот и за двама млади хора, които се откриват един друг, докато стоят на ръба...



***

    Не мога да нарека тази история клиширана. Не е като повечето любовни истории. Смятам, че твърде малко се пише за психичните разстройства, а не трябва да ги пренебрегваме. Освен това авторката засяга темата за етикетите, които се поставят на хората, и как това наистина може да засегне някой емоционално или да го нарани. Прочетох я изключително бързо и мога да кажа, че тази история ме грабна и не ме пусна дори след като я прочетох. Книгата е супер емоционална и завладяваща. Обожавам да чета книги, които засягат темите с човешката психика, а тази е точно такава. Влюбих се във всеки един от героите. Смятам, че историята може да разтърси всеки и да се вгледа в това, което го заобикаля. Авторката е написала историята доста леко, но въпреки това е изключително тежка и емоционална. Мисля, че колкото и да говоря за книгата ще е все едно нищо не съм казала, защото определено трябва да си я прочел, за да разбереш точно какво имам предвид.

   Теодор Финч се превърна в един от любимите ми образи. Неговата история бе много силна. През цялото време усещах как ще завърши, но една малка част от мен се надяваше да има щастлив край. Образът му е много сладък и имаше много хубаво чувство за хумор, но също така беше много дълбок, емоционален и интелигентен.
   За Вайълет май нямам много да кажа. Тя изгуби толкова много. Моментите й с Финч и цялото им пътешествие в Индиана бяха прекрасни. Цялата им любовна история беше много емоционална и силна. Нейния образ е прекрасен. Тя беше много сладка, умна, интелигентна, също така мисля, че е доста силна след всичко, което преживя. 



Понеже цялата книга е пълна с много силни цитати, искам да споделя с вас любимите ми:

"Тя е кислород, водород, натрий, калций и фосфор, всички жизненоважни за нас елементи, но мога да се закълна, че в нейната сплав има и други елементи, за които никой дори не е чувал, и те я правят различна от всички други."

"Обичам начина, по който блестят очите и, когато говорим или когато тя ми казва нещо важно. Обичам ,когато устните и произнасят безмълвно думите, докато чете или е съсредоточена в нещо. Обичам как ме гледа, сякаш в целия свят сме само аз и тя, сякаш погледът и преминава през плътта, костите и каквито още неща има в мен, и стига там, където самият аз не мога да стигна. "

"Изведнъж се изпълвам с ревност към онези години, когато е живяла и раснала без мен." 

"Не помним всички щастливи дни, а определени щастливи мигове."

"Сядам и прочитам две глави от "Брулени хълмове".Вчера се отказах от Ан Бронтеи реших,че истината е в Емили,непокорната Емили,която се зъби на света чрез романите си.
"Ако всичко друго загине,а той остане,аз пак бих съществувала.Ако пък всичко остане,а той загине,Вселената би станала страшно непознато място."
-Страшно непознато място-казвам на себе си.-Схванала си го точно."



Няма коментари:

Публикуване на коментар