Човек на име Уве - Фредрик Бакман

Уве е на 59, заклет почитател и притежател на сааб, вдовец. Тъгата по любимата му Соня го кара всеки ден да пожелава смъртта си.

Вечно недоволен и гневен, наричат го изпълнения с горчивина кошмарен съсед, лесноизбухлив. Понякога Уве се пита защо наричат даден човек кисел, след като не обикаля улиците с фалшива усмивка. Той е темерут – от хората, които сочат с пръст онези, които не одобряват, и се отнасят към тях като към крадци, хванати пред прозореца. Но за него да спаси човешки живот е дреболия. Има железни принципи и е постигнал непоклатима рутина в действията си. Защо ли започва да ги нарушава?

Една сутрин бъбрива млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и трогателен разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.

Това е роман за гневния съсед, за влиянието на един човешки живот върху безброй други. Чудесна история в духа на филма „Колкото толкова“ с участието на Джак Никълсън.

***

  Преди малко прочетох книгата и реших веднага да започна да пиша, понеже винаги когато кача някой пост, и се сещам за още неща, които съм можела да кажа.

  Историята ме накара да се смея и плача, а това се случва с много малко книги. Книгата много ми напомня на анимационното филмче "Up", което е изключително сладко. Самата история е много истинска, от онези които те карат да се замислиш за важните неща около теб. Хареса ми това, че в нея имаше много комични ситуации, които я направиха по лека и приятна за четене. Влюбих се във всеки един от героите, също и в истинската любов която имаха Соня и Уве. В края на книгата плаках, нямам предвид една две сълзи, а такъв рев, че след приключването на историята да се чудя какво да правя, понеже нищо друго няма значения. 

  Смятам, че Уве е от хората, които вършат каквото трябва, вместо само да говорят какво трябва да свършат. Той е човек, които си има принципи. Знае, че трябва да има ред и правила. Когато Соня се е появила в живота му му е показала много цветен свят различен от неговото сиво ежедневие. В живота му е имало много загуби, разочарования и несправедливост, благодарение на съпругата му той е видял една много по - добра и щастлива страна на живота. Не искам много да навлизам в подробности за нейната смърт, понеже не знам как да го кажа без да има спойлер, но наистина и за нея плаках. Соня е изключително силна жена според мен, и знае как да вижда добрата страна на всичко. 

 Всички хора и една досадна котка, които срещна Уве успяха да върнат желанието му за живот след смъртта на Соня. Също така книгата е пълна със много истински и сладки цитати, които бих искала да споделя. 

1. „Може би мъката им заради децата трябваше да ги сближи. Само че на мъката не може да се разчита. Когато хората не я споделят, има голяма вероятност тя да ги раздели.”

2. "Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място.

С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета.

Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом."

3. "Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея."

4. "Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял."

5. „Ето защо сега Уве стои пред надгробния камък на Соня и едва успява да каже колко много се извинява.
– Човек така се увлича, когато се бори с хората. Истината е следната: просто се налага да ме почакаш още малко. В момента нямам време да умра.”

6. "- Що за любов е това, ако се откажеш от някого, когато стане трудно? - изплаква тя, а гласът й трепери от мъка. - Да изоставиш човек, когато стане трудно? Кажете ми, що за любов е това?

Мъжът свива устни. Има нервен тик около скулите.

- През повечето време Руне дори не знае къде се намира, проучването показва, че...

- Само че аз знам! - прекъсва го Анита."

 7. "- Обичате ли да четете? - попита приятелски тя.

Уве поклати неуверено глава, но това не я притесни. Тя се усмихна, обясни, че обичала книгите повече от всичко, и започна да му разказва за какво ставало въпрос в томчетата в скута й. Уве осъзна, че иска да я слуша как обяснява за нещата, които обича, до края на живота си."

Всички наши места - Дженифър Нивън

Теодор Финч е запленен от идеята за смъртта. Всеки ден той обмисля различни начини, по които може да умре. Но и всеки ден търси и намира нещо, заради което да живее.
Вайълет Мърки живее за бъдещето и брои дните до завършването, когато ще избяга от малкия град в Индиана и от мъката, която я задушава, след като внезапно загубва сестра си. Срещата на Финч и Вайълет, шест етажа над земята, се оказва съдбоносна и за двамата. И когато тази странна двойка обединява усилията си в училищен проект за забележителностите в родния им щат, младите хора поемат на пътешествие, което ги отвежда на невероятни места – величествени, обикновени, красиви, грозни, странни, изненадващи. Също като живота! И както често се случва, се оказва, че най-ценните уроци се научават по най-необичайния начин.

Това е емоционална и трогателна история за споделената любов, за пълноценно изживения живот и за двама млади хора, които се откриват един друг, докато стоят на ръба...

***

    Не мога да нарека тази история клиширана. Не е като повечето любовни истории. Смятам, че твърде малко се пише за психичните разстройства, а не трябва да ги пренебрегваме. Освен това авторката засяга темата за етикетите, които се поставят на хората, и как това наистина може да засегне някой емоционално или да го нарани. Прочетох я изключително бързо и мога да кажа, че тази история ме грабна и не ме пусна дори след като я прочетох. Книгата е супер емоционална и завладяваща. Обожавам да чета книги, които засягат темите с човешката психика, а тази е точно такава. Влюбих се във всеки един от героите. Смятам, че историята може да разтърси всеки и да се вгледа в това, което го заобикаля. Авторката е написала историята доста леко, но въпреки това е изключително тежка и емоционална. Мисля, че колкото и да говоря за книгата ще е все едно нищо не съм казала, защото определено трябва да си я прочел, за да разбереш точно какво имам предвид.

   Теодор Финч се превърна в един от любимите ми образи. Неговата история бе много силна. През цялото време усещах как ще завърши, но една малка част от мен се надяваше да има щастлив край. Образът му е много сладък и имаше много хубаво чувство за хумор, но също така беше много дълбок, емоционален и интелигентен.

   За Вайълет май нямам много да кажа. Тя изгуби толкова много. Моментите й с Финч и цялото им пътешествие в Индиана бяха прекрасни. Цялата им любовна история беше много емоционална и силна. Нейния образ е прекрасен. Тя беше много сладка, умна, интелигентна, също така мисля, че е доста силна след всичко, което преживя. 

Понеже цялата книга е пълна с много силни цитати, искам да споделя с вас любимите ми:

"Тя е кислород, водород, натрий, калций и фосфор, всички жизненоважни за нас елементи, но мога да се закълна, че в нейната сплав има и други елементи, за които никой дори не е чувал, и те я правят различна от всички други."

"Обичам начина, по който блестят очите и, когато говорим или когато тя ми казва нещо важно. Обичам ,когато устните и произнасят безмълвно думите, докато чете или е съсредоточена в нещо. Обичам как ме гледа, сякаш в целия свят сме само аз и тя, сякаш погледът и преминава през плътта, костите и каквито още неща има в мен, и стига там, където самият аз не мога да стигна. "

"Изведнъж се изпълвам с ревност към онези години, когато е живяла и раснала без мен." 

"Не помним всички щастливи дни, а определени щастливи мигове."

"Сядам и прочитам две глави от "Брулени хълмове".Вчера се отказах от Ан Бронтеи реших,че истината е в Емили,непокорната Емили,която се зъби на света чрез романите си.

"Ако всичко друго загине,а той остане,аз пак бих съществувала.Ако пък всичко остане,а той загине,Вселената би станала страшно непознато място."

-Страшно непознато място-казвам на себе си.-Схванала си го точно."