петък, 16 декември 2016 г.

Дюи - Вики Майрън и Брет Уитър

В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката.
***

  Току що прочетох прекрасната история на това коте, и мога да кажа, че не съм плакала повече на друга книга. Доста емоционална съм за нещата около животни, и ми се къса сърцето когато някой изгуби животното си или няма сърце и просто реши да го изостави, защото му е омръзнало или не иска да се грижи повече за него. През цялото време когато четях книгата се сещах за филмът "Марли и аз", който е прекрасен и не веднъж ме е карал да плача. Истински преживявах всичко около котето, от това как го намериха полуживо и безпомощно, как стана "крал на библиотеката", и неговата болезнена старост. Имаше толкова много забавни и сладки случки в историята, които ме караха да се смея или усмихвам глупаво. Историята не само на Дюи, но и на Вики Майрън е много емоционална. Възхищавам се на тази жена колко е силна и през какво е преминала в живота си. Как се е справяла сама с отглеждането на дете, всички загуби, които е преживяла, мога да кажа, че тя е една наистина достойна жена. 
   Искам да отбележа и блестящото описание на градът, и природата, което внася толкова много уют, и наистина ми се прииска да заживея в такъв малък провинциален град. Още с първата страница заобичах книгата. Историята успя да ме докосне, и във всяка свободна минута се опитвах да чета. 
Надявам се това кратко ревю да ви хареса. Мисля, че нямам какво повече да кажа за прекрасната книга, защото ще се повтарям. Определено си заслужава да се прочете и историята за рижавия котарак би докоснала всеки. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар