събота, 31 декември 2016 г.

Прочетено през годината



Здравейте. Днес ще направя малко по различен пост, а именно прочетените ми книги през годината. Наистина тази година беше много слаба от към прочетени книги. Планирам другата година поне 100 книги да има в списъкът ми. Обикновено не си поставям новогодишни цели, защото знам, че няма да ги изпълня, но тази година ще се опитам да бъда по организирана във всичко. Ще се радвам да споделите вашите новогодишни цели.


1. Мамка му - Димитър Калбуров 5/5
2. Заедно на път - Сара Десен 4/5
3. Истината за завинаги - Сара Десен 4/5
4. Писма до Стела - Айона Грей 3/5
5. Аз съм пратеникът - Маркъс Зюсак 5/5
6. Фенка - Рейнбол Роуъл 4/5
7. Сезонът на злополуките - Мойра Фоули Дойл 5/5
8. Предимствата да бъдеш аутсайдер - Стивън Чбоски 5/5
9. Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас 5/5
10. Изборът - Кийра Кас 5/5
11. Елитът - Кийра Кас 5/5
12. Единствената - Кийра Кас 5/5
13. Наследницата - Кийра Кас 4/5
14. Короната - Кийра Кас 5/5
15.Самодива - Краси Зуркова 4/5
16. Girl Online и рокбожественярското момче от Бруклин - Зоуи Съг 5/5
17. Girl Online на турне с рокбожественярското момче - Зоуи Съг 3/5
18. Дивергенти - Вероника Рот 5/5
19. Бунтовници - Вероника Рот 5/5
20. Предани - Вероника Рот 4/5
21. Фор - Вероника Рот 5/5
22. Алена кралица - Виктория Айвард 5/5
23. Стъкления меч - Виктория Айвард 
24. Този път, за да ме чуеш - Ралица Генчева 4/5
25. Илумине - Ейми Кауфман и Джей Кристоф 4/5
                      26. Кажи ми три неща - Джули Бъксбаум 4/5
27. Скай - Джос Стърлинг 5/5
28. Феникс - Джос Стърлинг 4/5
29. Хари Потър и философския камък - Дж. К. Роулинг 5/5
30. Хари Потър и стаята на тайните - Дж. К. Роулинг 5/5
31. Дюи - Вики Майър и Брет Уитър 5/5
32. Всичко, всичко - Никола Юн 5/5
33. Моята приятелка паническата атака - Ванеса Виденова 5/5
34. Бухтичка - Джули Мърфи 4/5
35. След - Анна Тод 4/5
36. Малкият принц - Антоан Дьо Сент - Екзюпери 5/5
37. Тетрадката - Никълъс Спарк 4/5
38. Всички наши места - Дженифър Нивън


Искам да благодаря на всички, които четат това, което публикувам. Дано да сте си изкарали празниците много добре.

петък, 16 декември 2016 г.

Дюи - Вики Майрън и Брет Уитър

В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката.
***

  Току що прочетох прекрасната история на това коте, и мога да кажа, че не съм плакала повече на друга книга. Доста емоционална съм за нещата около животни, и ми се къса сърцето когато някой изгуби животното си или няма сърце и просто реши да го изостави, защото му е омръзнало или не иска да се грижи повече за него. През цялото време когато четях книгата се сещах за филмът "Марли и аз", който е прекрасен и не веднъж ме е карал да плача. Истински преживявах всичко около котето, от това как го намериха полуживо и безпомощно, как стана "крал на библиотеката", и неговата болезнена старост. Имаше толкова много забавни и сладки случки в историята, които ме караха да се смея или усмихвам глупаво. Историята не само на Дюи, но и на Вики Майрън е много емоционална. Възхищавам се на тази жена колко е силна и през какво е преминала в живота си. Как се е справяла сама с отглеждането на дете, всички загуби, които е преживяла, мога да кажа, че тя е една наистина достойна жена. 
   Искам да отбележа и блестящото описание на градът, и природата, което внася толкова много уют, и наистина ми се прииска да заживея в такъв малък провинциален град. Още с първата страница заобичах книгата. Историята успя да ме докосне, и във всяка свободна минута се опитвах да чета. 
Надявам се това кратко ревю да ви хареса. Мисля, че нямам какво повече да кажа за прекрасната книга, защото ще се повтарям. Определено си заслужава да се прочете и историята за рижавия котарак би докоснала всеки. 

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Бухтичка - Джули Мърфи

“Открий кой си и бъди такъв нарочно”
Доли Партън

Уилоудийн Диксън, дъщеря на бивша кралица на красотата, е самопровъзгласила се дебелана, която се чувства повече от добре в собствената си кожа. Наричана галено ‪‎Бухтичка‬, Уил е самоуверена, силна и абсолютно безстрашна. Докато хлътва по атлетичния и очарователен Бо. Изненадващо за всички той също си пада по нея. Но вместо на седмото небе от щастие Уил попада в кошмар, разяждана от съмнения. Вбесена от предразсъдъците и в търсене на собствената си увереност, тя се записва в престижен конкурс за красота, спечелен преди години от собствената ѝ майка. Уил и още няколко необичайни претендентки ще покажат на всички, че заслужават титлата точно толкова, колкото и по-слабите кандидатки. На подиума Уил ще шокира всички - и най-вече себе си.

***

  "Бухтичка" е много сладка книга изградена по много добър начин. Историята засяга темите за увереността, притесненията, любовта, приятелството и загубата на близък човек. Авторката пише много леко и завладяващо и преди да се усетиш си на половината от книгата. Историята се чете бързо, може би заради нейните супер кратки глави, които обожавам. На моменти беше много предвидима да не кажа през цялото време, но беше изключително приятна. Толкова много свикнах с героите, че когато я приключих имах чувството, че съм изгубила приятел. Имаше доста забавни моменти в книгата, които допринасяха за цялото настроение. 

 "Съвършенството е просто някаква неуловима сянка, която преследваме."

  Главната ни героиня Уилоудийн, или за по кратко Уил доста ми допадна. Беше много естествена, смела и решителна. Много ми харесваше в нея това, че не се стремеше да се хареса на всички. Единственото, което не ми хареса е, че на места си противоречеше, не знам дали само аз го усещам така. Тя израстна от началото до края на историята много. Когато се появи прекрасния Бо самочувствието на Уил падна и тя не се чувстваше удобно в тялото си, което лично мен на моменти ме дразнеше. Записването в конкурса беше от голямо значение за израстването и'. То и донеси нови емоции и приятелства. Тя искаше да докаже, че това как изглеждаш не може да те спре да изразяваш себе си. 

Книгата очарователна. Лека и не натоварваща, въпреки това тя носи своя смисъл и как трябва да приемаш, това което си, и да не се притесняваш от него. 

„Понякога да разберем кои сме означава да приемем, че сме мозайка от различни изживявания. Аз съм Бухтичка. И Уил, и Уилоудийн. Аз съм дебела. Щастлива. Несигурна. Смела.“

неделя, 4 декември 2016 г.

Girl Online - Зоуи Съг

Здравейте на всички!
Реших да създам блог. Нали знаете как, когато разклатиш кутийка кòла и после я отвориш, тя избухва и опръсква всичко? Ами, ето така се чувствам аз в момента. В мен бълбукат толкова неща, които искам да кажа, но нямам нужната увереност за това...
Искам да има място, където мога да кажа точно каквото искам, когато искам и както си искам – на някого. И да няма нужда да се притеснявам дали казаното от мен няма да звучи готино, или би ме накарало да се чувствам глупаво, или би ме лишило от приятели. Точно затова този блог е анонимен. За да мога да бъда наистина себе си.
Girl Online

Така започва блога си Girl Online 16-годишната Пени Потър и в него
споделя мисли и чувства за приятелството, момчетата, семейството, живота в гимназията и други неща, за които момичетата се тревожат.
Когато родителите ѝ заминават за няколко дена за Ню Йорк, тя тръгва с тях с нежелание, без да подозира, че там ще срещне Ноа – рокбожественярското момче от Бруклин...

***

   Днес ще ви говоря за тази книга, която прочетох миналия декември. От тогава съм я чела три пъти. Книгата не е нищо ново, за което да не сме чели. Обикновена клиширана любовна история. Но въпреки това на мен ми хареса много, защото е изключително лека и не натоварваща. Когато съм в книжен застой и не ми се чете, нещо леко като нея ме измъква. Въпреки това любовната история е супер сладка и бързо се влюбих в нея. Но тя не е може би най - важното нещо, историята засяга темата с притеснението и паник атаките,която ми е много добре позната. А и действието се развива около Коледа, което още повече ми хареса. Книгата не ме разочарова въпреки познатия ни сюжет и предвидимите действия на героите. Подходяща е за студена вечер с нещо топло за пиене, а историята внася и много уют.

"Понякога трябва да се изправиш срещу страховете си, за да осъзнаеш, че те всъщност не са истински."


   Пени се превърна в един от любимите ми герои. Тя много израстна през цялата история. Научи се да се изправя пред страховете си и как да се справя с тях. Справи се с притеснението си и стана по - самоуверена. Тя е изключително смела. Мога да кажа, че открих много допирни точки с нея. 
   Най - добрият и' приятел Елиът беше прекрасен. Той беше нейната подкрепа и винаги и' помагаше и разбираше. Влюбих се в него и смятам, че всеки се нуждае от такъв приятел.
  Ноа. Кой няма да се влюби в момче като него. Разбира се в една клиширана любовна история винаги момчето трябва да е перфектно. Много харесвам начина, по който той се държа с Пени. Караше я да се чувства специална и единствена, което е важно едно момиче да се чувства така.


Не казвам, че книгата е нещо ново и специално, но мисля, че понякога се нуждаем от нещо клиширано и познато за четене. 

петък, 2 декември 2016 г.

Алена кралица - Виктория Айвърд

"Всеки може да предаде всеки."


Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството и' са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете.
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта и не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената и кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото и сърце.


***

   Обожавам да чета антиутопични книги. Много напомня на "Изборът", "Дивергенти" и други такива. Отначало я четох малко бавно, защото не ме грабна веднага, но след първите 100 страници не можех да я оставя. Прочетох я снощи, което значи, че седях до 02:00 часа, за да я завърша и после един час не можех да заспя, заради нейния край. В книгата има супер много обрати, които те държат на тръни постоянно. Всеки от героите беше блестящо изграден. Има образи, които просто искаш да ги удариш в лицето, заради действията им, а на други да им се възхищаваш. 


"Аз съм кралят, а ти можеше да бъдеш моята Алена кралица. Сега си нищо."

  Мер се превърна в един от любимите ми герои. Възхищавам и се на това колко смела беше, и как не се предаваше. Тя мина през много изпитания, които затвърдиха характера и'. Беше готова на всичко, за да спаси семейството си и приятелите. Тя не се промени когато заживя в двореца, остана си същата. Взимаше много важни решения, от които зависеха животи на хора, но въпреки това тя успяваше.  Може би беше малко наивна, защото толкова сляпо се довери на Мейвън. 

  Мисля, че нямам голямо мнение за Кал. На моменти ми се издигаше в очите, после правеше нещо тъпо и пак падаше. Въпреки това той беше много смел и всеотдаен. Не мога да кажа, че ми беше безразличен, просто при други обстоятелства ако беше той този, който помагаше на Мер, щях да го заобичам. Харесах го истински чак на края, когато всичко се промени.

"Веднъж ти казах, че трябва да пазиш сърцето си. Трябваше да ме послушаш."

И тука сърцето ми се разби. Мейвън. Харесвах го, той се държеше много добре с Мер. Много и' помагаше, разбираше я. Обикнах го като герои и много му симпатизирах. Спойлер!! На моменти се замислях, че наистина може да я предаде, защото всичко изглеждаше малко плоско и прибързано, но се бях влюбила в него и не ги отразявах тези мисли. Сърцето ми се разби и не можех да повярвам когато той го направи. Все едно мен са предали, понеже и аз му се доверих и мислех, че е много добър и не би направил такова нещо, но "всеки може да предаде всеки." Край на спойлера.





"Алена кралица" е една прекрасна книга, която си заслужава да се прочете. Пълна с обрати и спираща дъха моменти, тя ще ви държи докато не я прочетете. Лично на мен ми стана една от любимите.