неделя, 30 октомври 2016 г.

Самодива - Краси Зуркова


Под всеки свят се крие друг...


   "'Теодора Славин пристига в Принстън за първата си година на обучение. Сама в непозната страна и далеч от семейството си в България, тя всячески се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят – колкото неустоим, толкова и опасен. В този свят, изтъкан от неуловими сенки, старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите – красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота й завинаги... ако съумее да приеме факта, че мъртъв не винаги означава изчезнал и любовта невинаги разграничава двете."   

                                                             „Страхът е с къси крака, не стига далеч, беше ми казал веднъж татко. За да изчезне, трябва да тръгнеш след него, да го дръпнеш за ръката и да го погледнеш право в очите.“



    Преплитането между нашия фолклор, класическата музика, любовта и мистерията се е получило блестящо. Книгата е написана изключително интелигентно и оригинално. На места беше зловеща, но супер интересна, което ме караше да разлиствам страниците с огромно желание. Влюбих се в начина, по който беше включена музиката в историята и как всичко звучеше супер магическо. Имаше прекрасни цитати в книгата, заради които я харесах още повече. Авторката пише изключително красиво. Имах честа да се срещна с нея и мога да твърдя, че е много добър и усмихнат човек. Въпреки това мисля, че нямам любим герой, защото колкото и да исках те не успяха да ме докоснат, а точно обратното на места ме отблъскваха.

"-Точно там е проблемът. Твърде много време насаме с книгите може да подлуди човек.
- Не и някого от Балканите. Ние по принцип сме си малко луди.“


   Харесах персонажа на Теа още в началото. Възхищавах и се на смелостта и на това, че беше много упорита. Въпреки това с появата на двамата братя Джейк и Рис тя започна да прави избори, които не ми харесаха особено. Но все още я харесвам и нямам търпение да разбера какво ще стане във втората книга с нея (и дъа ще има втора).
  От двамата братя обикнах повече Джейк *-*. Харесвах го, защото беше много добър и грижовен. Имаше малко моменти между него и Теа, които бяха много сладки.
   Изобщо не харесвам Рис, той беше много арогантен, властен и не разкриваше много за себе си, от което се дразнех, защото бях много любопитна. Връзката му с Теа според мен се случи прекалено бързо, ако нещата между тях се бяха случили постепенно може би щях да ги харесам като двойка. Любовния триъгълник, който имаха беше много клиширан - всички сме чели или гледали как двама братя се влюбват в едно момиче. 
   Най - много от цялата история ми хареса мистерията около Елза. Беше ми супер интересно и по тази причина прочетох книгата много бързо, защото исках да разбера какво ще се случи с нея.


"-Тъмнината не ни поглъща току-така, Тейа. Тя е суетна. Иска да бъде поканена.“

   "Самодива" ми хареса много. Чете се много бързо и е подходяща, когато искаш някое леко четиво. В книгата са включени няколко жанра, така че е подходяща за всичко.