събота, 31 декември 2016 г.

Прочетено през годината



Здравейте. Днес ще направя малко по различен пост, а именно прочетените ми книги през годината. Наистина тази година беше много слаба от към прочетени книги. Планирам другата година поне 100 книги да има в списъкът ми. Обикновено не си поставям новогодишни цели, защото знам, че няма да ги изпълня, но тази година ще се опитам да бъда по организирана във всичко. Ще се радвам да споделите вашите новогодишни цели.


1. Мамка му - Димитър Калбуров 5/5
2. Заедно на път - Сара Десен 4/5
3. Истината за завинаги - Сара Десен 4/5
4. Писма до Стела - Айона Грей 3/5
5. Аз съм пратеникът - Маркъс Зюсак 5/5
6. Фенка - Рейнбол Роуъл 4/5
7. Сезонът на злополуките - Мойра Фоули Дойл 5/5
8. Предимствата да бъдеш аутсайдер - Стивън Чбоски 5/5
9. Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас 5/5
10. Изборът - Кийра Кас 5/5
11. Елитът - Кийра Кас 5/5
12. Единствената - Кийра Кас 5/5
13. Наследницата - Кийра Кас 4/5
14. Короната - Кийра Кас 5/5
15.Самодива - Краси Зуркова 4/5
16. Girl Online и рокбожественярското момче от Бруклин - Зоуи Съг 5/5
17. Girl Online на турне с рокбожественярското момче - Зоуи Съг 3/5
18. Дивергенти - Вероника Рот 5/5
19. Бунтовници - Вероника Рот 5/5
20. Предани - Вероника Рот 4/5
21. Фор - Вероника Рот 5/5
22. Алена кралица - Виктория Айвард 5/5
23. Стъкления меч - Виктория Айвард 
24. Този път, за да ме чуеш - Ралица Генчева 4/5
25. Илумине - Ейми Кауфман и Джей Кристоф 4/5
                      26. Кажи ми три неща - Джули Бъксбаум 4/5
27. Скай - Джос Стърлинг 5/5
28. Феникс - Джос Стърлинг 4/5
29. Хари Потър и философския камък - Дж. К. Роулинг 5/5
30. Хари Потър и стаята на тайните - Дж. К. Роулинг 5/5
31. Дюи - Вики Майър и Брет Уитър 5/5
32. Всичко, всичко - Никола Юн 5/5
33. Моята приятелка паническата атака - Ванеса Виденова 5/5
34. Бухтичка - Джули Мърфи 4/5
35. След - Анна Тод 4/5
36. Малкият принц - Антоан Дьо Сент - Екзюпери 5/5
37. Тетрадката - Никълъс Спарк 4/5
38. Всички наши места - Дженифър Нивън


Искам да благодаря на всички, които четат това, което публикувам. Дано да сте си изкарали празниците много добре.

петък, 16 декември 2016 г.

Дюи - Вики Майрън и Брет Уитър

В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката.
***

  Току що прочетох прекрасната история на това коте, и мога да кажа, че не съм плакала повече на друга книга. Доста емоционална съм за нещата около животни, и ми се къса сърцето когато някой изгуби животното си или няма сърце и просто реши да го изостави, защото му е омръзнало или не иска да се грижи повече за него. През цялото време когато четях книгата се сещах за филмът "Марли и аз", който е прекрасен и не веднъж ме е карал да плача. Истински преживявах всичко около котето, от това как го намериха полуживо и безпомощно, как стана "крал на библиотеката", и неговата болезнена старост. Имаше толкова много забавни и сладки случки в историята, които ме караха да се смея или усмихвам глупаво. Историята не само на Дюи, но и на Вики Майрън е много емоционална. Възхищавам се на тази жена колко е силна и през какво е преминала в живота си. Как се е справяла сама с отглеждането на дете, всички загуби, които е преживяла, мога да кажа, че тя е една наистина достойна жена. 
   Искам да отбележа и блестящото описание на градът, и природата, което внася толкова много уют, и наистина ми се прииска да заживея в такъв малък провинциален град. Още с първата страница заобичах книгата. Историята успя да ме докосне, и във всяка свободна минута се опитвах да чета. 
Надявам се това кратко ревю да ви хареса. Мисля, че нямам какво повече да кажа за прекрасната книга, защото ще се повтарям. Определено си заслужава да се прочете и историята за рижавия котарак би докоснала всеки. 

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Бухтичка - Джули Мърфи

“Открий кой си и бъди такъв нарочно”
Доли Партън

Уилоудийн Диксън, дъщеря на бивша кралица на красотата, е самопровъзгласила се дебелана, която се чувства повече от добре в собствената си кожа. Наричана галено ‪‎Бухтичка‬, Уил е самоуверена, силна и абсолютно безстрашна. Докато хлътва по атлетичния и очарователен Бо. Изненадващо за всички той също си пада по нея. Но вместо на седмото небе от щастие Уил попада в кошмар, разяждана от съмнения. Вбесена от предразсъдъците и в търсене на собствената си увереност, тя се записва в престижен конкурс за красота, спечелен преди години от собствената ѝ майка. Уил и още няколко необичайни претендентки ще покажат на всички, че заслужават титлата точно толкова, колкото и по-слабите кандидатки. На подиума Уил ще шокира всички - и най-вече себе си.

***

  "Бухтичка" е много сладка книга изградена по много добър начин. Историята засяга темите за увереността, притесненията, любовта, приятелството и загубата на близък човек. Авторката пише много леко и завладяващо и преди да се усетиш си на половината от книгата. Историята се чете бързо, може би заради нейните супер кратки глави, които обожавам. На моменти беше много предвидима да не кажа през цялото време, но беше изключително приятна. Толкова много свикнах с героите, че когато я приключих имах чувството, че съм изгубила приятел. Имаше доста забавни моменти в книгата, които допринасяха за цялото настроение. 

 "Съвършенството е просто някаква неуловима сянка, която преследваме."

  Главната ни героиня Уилоудийн, или за по кратко Уил доста ми допадна. Беше много естествена, смела и решителна. Много ми харесваше в нея това, че не се стремеше да се хареса на всички. Единственото, което не ми хареса е, че на места си противоречеше, не знам дали само аз го усещам така. Тя израстна от началото до края на историята много. Когато се появи прекрасния Бо самочувствието на Уил падна и тя не се чувстваше удобно в тялото си, което лично мен на моменти ме дразнеше. Записването в конкурса беше от голямо значение за израстването и'. То и донеси нови емоции и приятелства. Тя искаше да докаже, че това как изглеждаш не може да те спре да изразяваш себе си. 

Книгата очарователна. Лека и не натоварваща, въпреки това тя носи своя смисъл и как трябва да приемаш, това което си, и да не се притесняваш от него. 

„Понякога да разберем кои сме означава да приемем, че сме мозайка от различни изживявания. Аз съм Бухтичка. И Уил, и Уилоудийн. Аз съм дебела. Щастлива. Несигурна. Смела.“

неделя, 4 декември 2016 г.

Girl Online - Зоуи Съг

Здравейте на всички!
Реших да създам блог. Нали знаете как, когато разклатиш кутийка кòла и после я отвориш, тя избухва и опръсква всичко? Ами, ето така се чувствам аз в момента. В мен бълбукат толкова неща, които искам да кажа, но нямам нужната увереност за това...
Искам да има място, където мога да кажа точно каквото искам, когато искам и както си искам – на някого. И да няма нужда да се притеснявам дали казаното от мен няма да звучи готино, или би ме накарало да се чувствам глупаво, или би ме лишило от приятели. Точно затова този блог е анонимен. За да мога да бъда наистина себе си.
Girl Online

Така започва блога си Girl Online 16-годишната Пени Потър и в него
споделя мисли и чувства за приятелството, момчетата, семейството, живота в гимназията и други неща, за които момичетата се тревожат.
Когато родителите ѝ заминават за няколко дена за Ню Йорк, тя тръгва с тях с нежелание, без да подозира, че там ще срещне Ноа – рокбожественярското момче от Бруклин...

***

   Днес ще ви говоря за тази книга, която прочетох миналия декември. От тогава съм я чела три пъти. Книгата не е нищо ново, за което да не сме чели. Обикновена клиширана любовна история. Но въпреки това на мен ми хареса много, защото е изключително лека и не натоварваща. Когато съм в книжен застой и не ми се чете, нещо леко като нея ме измъква. Въпреки това любовната история е супер сладка и бързо се влюбих в нея. Но тя не е може би най - важното нещо, историята засяга темата с притеснението и паник атаките,която ми е много добре позната. А и действието се развива около Коледа, което още повече ми хареса. Книгата не ме разочарова въпреки познатия ни сюжет и предвидимите действия на героите. Подходяща е за студена вечер с нещо топло за пиене, а историята внася и много уют.

"Понякога трябва да се изправиш срещу страховете си, за да осъзнаеш, че те всъщност не са истински."


   Пени се превърна в един от любимите ми герои. Тя много израстна през цялата история. Научи се да се изправя пред страховете си и как да се справя с тях. Справи се с притеснението си и стана по - самоуверена. Тя е изключително смела. Мога да кажа, че открих много допирни точки с нея. 
   Най - добрият и' приятел Елиът беше прекрасен. Той беше нейната подкрепа и винаги и' помагаше и разбираше. Влюбих се в него и смятам, че всеки се нуждае от такъв приятел.
  Ноа. Кой няма да се влюби в момче като него. Разбира се в една клиширана любовна история винаги момчето трябва да е перфектно. Много харесвам начина, по който той се държа с Пени. Караше я да се чувства специална и единствена, което е важно едно момиче да се чувства така.


Не казвам, че книгата е нещо ново и специално, но мисля, че понякога се нуждаем от нещо клиширано и познато за четене. 

петък, 2 декември 2016 г.

Алена кралица - Виктория Айвърд

"Всеки може да предаде всеки."


Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството и' са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете.
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта и не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената и кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото и сърце.


***

   Обожавам да чета антиутопични книги. Много напомня на "Изборът", "Дивергенти" и други такива. Отначало я четох малко бавно, защото не ме грабна веднага, но след първите 100 страници не можех да я оставя. Прочетох я снощи, което значи, че седях до 02:00 часа, за да я завърша и после един час не можех да заспя, заради нейния край. В книгата има супер много обрати, които те държат на тръни постоянно. Всеки от героите беше блестящо изграден. Има образи, които просто искаш да ги удариш в лицето, заради действията им, а на други да им се възхищаваш. 


"Аз съм кралят, а ти можеше да бъдеш моята Алена кралица. Сега си нищо."

  Мер се превърна в един от любимите ми герои. Възхищавам и се на това колко смела беше, и как не се предаваше. Тя мина през много изпитания, които затвърдиха характера и'. Беше готова на всичко, за да спаси семейството си и приятелите. Тя не се промени когато заживя в двореца, остана си същата. Взимаше много важни решения, от които зависеха животи на хора, но въпреки това тя успяваше.  Може би беше малко наивна, защото толкова сляпо се довери на Мейвън. 

  Мисля, че нямам голямо мнение за Кал. На моменти ми се издигаше в очите, после правеше нещо тъпо и пак падаше. Въпреки това той беше много смел и всеотдаен. Не мога да кажа, че ми беше безразличен, просто при други обстоятелства ако беше той този, който помагаше на Мер, щях да го заобичам. Харесах го истински чак на края, когато всичко се промени.

"Веднъж ти казах, че трябва да пазиш сърцето си. Трябваше да ме послушаш."

И тука сърцето ми се разби. Мейвън. Харесвах го, той се държеше много добре с Мер. Много и' помагаше, разбираше я. Обикнах го като герои и много му симпатизирах. Спойлер!! На моменти се замислях, че наистина може да я предаде, защото всичко изглеждаше малко плоско и прибързано, но се бях влюбила в него и не ги отразявах тези мисли. Сърцето ми се разби и не можех да повярвам когато той го направи. Все едно мен са предали, понеже и аз му се доверих и мислех, че е много добър и не би направил такова нещо, но "всеки може да предаде всеки." Край на спойлера.





"Алена кралица" е една прекрасна книга, която си заслужава да се прочете. Пълна с обрати и спираща дъха моменти, тя ще ви държи докато не я прочетете. Лично на мен ми стана една от любимите.

неделя, 27 ноември 2016 г.

Кажи ми три неща - Джули Бъксбаум

  

  Три неща, които трябва да знаете за тази книга: (1) Историята е романтична, забавна и красива; (2) Тайната, около която се върти всичко, ще ви кара да прелиствате страниците с нетърпение; (3) В крайна сметка, имаме чувството, че страшно ще ви хареса

-------------------------------------------


  Историята е много сладка и лека за четене. Въпреки това тя ни учи на много важни неща. Засяга доста големи проблеми в живота, като тормоза, загубата на близък човек, промяната. Героите бяха отлично изградени. Влюбих се във всеки един от тях. Може пак да се каже, че любовната история е малко клиширана. Както със всяка книга и в тази намерих части от характера си в някои от героите. Авторката пише изключително увлекателно. Цялата мистерия около НН беше очарователна, но не мисля, че тя беше най - важното в книгата. Също така искам да добавя колко е хубав българския вариант на корицата. 



    Главната героиня се казваше Джеси. Обикнах я още в началото. Мисля, че тя беше типичен тинейджър с всичките си проблеми и тревоги. Открих себе си в повечето черти на характера и'. Също така тя е изключително силна и естествена. Не се притесняваше да бъде себе си. Макар, че на моменти да се плашеше от новото и промените, тя не се отказа. Връзката и с НН беше много сладка с всичките им чатове, и как си споделяха един за друг.

  "НН: знаеш ли какво си мисля понякога?
Аз: Какво?
НН :за онова  кичурче коса, дето постоянно ти пада в очите - дето не е точно бретон. искам да мога да ти го прибера зад ухото.ето това искам да мога да направя.искам, когато се срещнем, да сме достатъчно близки, че да го сторя."

    Авторката засяга темата с приятелството и дали то може да продължи и от разстояния макар със всичките трудности. Най - добрата и приятелка Скарлет беше много добра. Нейния персонаж много ми допадна.
   Да не говорим за това как всички мъжки образи бяха отлично изградени. През цялото време ги подозирах всичките за самоличността  на НН. Всичките бяха прекрасни с невероятни характери. 


"И не мога да мисля за нищо друго, освен колко искам да ги целуна... и очите, и ръцете му.Въобще целия.Въпреки всичките му проблеми.Съвсем целия."

 Препоръчвам книгата. Идеална е за почивка след дълъг натоварен ден. Изключително лека и бързо се чете. Има голям смисъл. Надявам се да ви хареса!

понеделник, 21 ноември 2016 г.

I'm A Reader Book TAG.






Отдавна исках да направя някой нов таг в блога и мисля, че този е наистина много хубав. Ще се радвам да прочета отговорите на всеки, който го направи.


1.Изберете една дума, която описва това да си читател?
Мания. Не искаш просто да прочетеш някоя книга, а да я имаш в библиотеката си. Да събираш купища книги, да откриваш нови светове и истории. Усещането е магическо.

2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?
От малка обичам да чета и помня как още от тогава седях до късно, за да довърша някоя книга. Мисля, че книгата, която ме пристрасти официално към четенето е "Къде си, Аляска" на Джон Грийн.


3.Твърда или мека корица?
Определено твърди корици. Къса ми се сърцето, когато на една книга й е огъната корицата или ъгълчетата са смачкани. Освен това много красивo седят на рафта, но много по лесно за носене и четене са книгите с меки корици.

4.Как четенето промени същността ви?

  Промени ме изцяло. Начина ми на мислене, на говорене, вече забелязвам повече неща, които се случват около мен. Разсъждавам много повече.

5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?
Това е "Girl Online" на Зоуи Съг. Чела съм я три пъти и смятам пак да я прочета, защото действието се развива около Коледа, а сега ми е много коледно. Иначе е много лека и не натоварваща. Историята е клиширана, ама понякога се нуждая от нещо такова.

6.Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?
Семейството ми не чете толкова и никога не са ме задължавали да чета. Харесва ми това, че сама съм открила колко са магически книгите. 

7.Опиши идеалното си място за четене. 
По принцип обичам да чета вкъщи, единственото място където ми харесва да чета навън е Сиелата във Варна, защото мога да си взема кафе да седна на по забутаните маси и да седя там с часове. Да четеш докато си заобиколен от десетки книги и много кафе е прекрастно.


8.Коя книга промени начина, по който гледате света? 
Всяка книга, която прочета ми носи нещо ново. Обожавам книгата "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски, смятам че е много вдъхновяваща.

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

Всичко, всичко - Никола Юн



Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнадесет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.

Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.

Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.


"Как бих могла отново да стана Момичето,Което Чете ? Не че съжалявам за живота си чрез книгите.Всичко,което знам за света, съм го научила от тях. Ала описанието на дърво не е дърво и хиляда целувки на хартия никога не може да се сравнят с усещането от устните на Оли върху моите."

--------------------------------------------

   Не знам откога не съм чела книга, в която всичко да ми хареса и да не мога да я оставя докато не я прочета. Когато започнах да я чета не знаех много за какво се разказва, но още с първите страници я обикнах. Може да звучи клиширана любовната история, но според мен е всичко, но не и клише. Историята беше много сладурска *-*. Много харесвам книги, които си имат вътре всякакви схеми, таблици, чатове или нещо друго, което да ти грабне окото, когато я отвориш, "Всичко, всичко" има точно това. Всичко в книгата е изградено много добре от героите до сюжета е написано блестящо. Възхищавам се на авторката, че е успяла толкова леко и не натоварващо да предаде всички чувства и емоции на героите. Историята има огромен смисъл, който всеки би разбрал.

"Животът е дар. Не забравяй да го живееш." 
   
   Обикнах Маги веднага. Много ми хареса в нея това, че е изключително силна, въпреки всичко, което е преживяла. Имаше огромно желание да види външния свят и да живее истински, а това, че обожаваше да чете още повече ме накара да я обичам. 
   Оли е прекрасен. Той е красив, интелигентен, атлетичен има много силен характер и е изключително добър. Веднага го харесах и ми стана един от любимите герои. Той показва на Маги един нов свят и беше нейната най - голяма упора. Връзката им беше очарователна.

"Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи." 

   Историята е повече от прекрасна. Има огромен смисъл и е написана блестящо. Изобщо не очаквах подобен край, но не бих могла да искам друг. 

неделя, 30 октомври 2016 г.

Самодива - Краси Зуркова


Под всеки свят се крие друг...


   "'Теодора Славин пристига в Принстън за първата си година на обучение. Сама в непозната страна и далеч от семейството си в България, тя всячески се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят – колкото неустоим, толкова и опасен. В този свят, изтъкан от неуловими сенки, старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите – красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота й завинаги... ако съумее да приеме факта, че мъртъв не винаги означава изчезнал и любовта невинаги разграничава двете."   

                                                             „Страхът е с къси крака, не стига далеч, беше ми казал веднъж татко. За да изчезне, трябва да тръгнеш след него, да го дръпнеш за ръката и да го погледнеш право в очите.“



    Преплитането между нашия фолклор, класическата музика, любовта и мистерията се е получило блестящо. Книгата е написана изключително интелигентно и оригинално. На места беше зловеща, но супер интересна, което ме караше да разлиствам страниците с огромно желание. Влюбих се в начина, по който беше включена музиката в историята и как всичко звучеше супер магическо. Имаше прекрасни цитати в книгата, заради които я харесах още повече. Авторката пише изключително красиво. Имах честа да се срещна с нея и мога да твърдя, че е много добър и усмихнат човек. Въпреки това мисля, че нямам любим герой, защото колкото и да исках те не успяха да ме докоснат, а точно обратното на места ме отблъскваха.

"-Точно там е проблемът. Твърде много време насаме с книгите може да подлуди човек.
- Не и някого от Балканите. Ние по принцип сме си малко луди.“


   Харесах персонажа на Теа още в началото. Възхищавах и се на смелостта и на това, че беше много упорита. Въпреки това с появата на двамата братя Джейк и Рис тя започна да прави избори, които не ми харесаха особено. Но все още я харесвам и нямам търпение да разбера какво ще стане във втората книга с нея (и дъа ще има втора).
  От двамата братя обикнах повече Джейк *-*. Харесвах го, защото беше много добър и грижовен. Имаше малко моменти между него и Теа, които бяха много сладки.
   Изобщо не харесвам Рис, той беше много арогантен, властен и не разкриваше много за себе си, от което се дразнех, защото бях много любопитна. Връзката му с Теа според мен се случи прекалено бързо, ако нещата между тях се бяха случили постепенно може би щях да ги харесам като двойка. Любовния триъгълник, който имаха беше много клиширан - всички сме чели или гледали как двама братя се влюбват в едно момиче. 
   Най - много от цялата история ми хареса мистерията около Елза. Беше ми супер интересно и по тази причина прочетох книгата много бързо, защото исках да разбера какво ще се случи с нея.


"-Тъмнината не ни поглъща току-така, Тейа. Тя е суетна. Иска да бъде поканена.“

   "Самодива" ми хареса много. Чете се много бързо и е подходяща, когато искаш някое леко четиво. В книгата са включени няколко жанра, така че е подходяща за всичко.

понеделник, 6 юни 2016 г.

The TBR book tag

Този прекрасен таг е вдъхновен от Briana Knows.



1.Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?

Аз не ползвам Goodreads, а си записвам всичко свързано с книгите и списъка ми в един голям тефтер.

2.Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?

Напоследък чета повече в електронен формат, защото нямаме финансова възможност.

3.Как определяте коя да е следващата книга за четене?

Зависи какво ми се чете, нещо леко и не натоварващо или някой дебел роман, който да не те оставя да спиш.

4.Посочете книгата която стои най-дълго в списъка ви за четене?

Това е книгата "Уил Грейсън, Уил Грейсън" на Джон Грийн. Книгата стои в списъка ми повече от една година и все нямам време за нея.

5.Книга, която наскоро сте добавили към списъка си за четене?

Книгата е "Ясновидците" от Либа Брей. Четох много за тази книга и звуци доста обещаващо.

6.Книга, която сте добавили с списъка си за четене заради красивата корица?

Много са книгите, които съм добавила заради корицата, но една от тях е " Сезона на злополуките" на Мойра Фоули.

7.Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?

Няма такава книга. Щом е в списъка ми за четене трябва да се прочете.

8.Не публикувана книга, чиято поява очакваш?

Това е втората част на "Girl online" на Зоуи Съг, която още не е преведена на български. И стана ясно, че щяло да има и трета книга доколкото знам.

9.Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?

В момента не се сещам. Обикновено аз препоръчвам книги на приятелите ми.

10.Книга от списъка за четене, която всички вече са прочели, само ти не си?

Голяма част от приятелите ми не четат. Всъщност само най - добрата ми приятелка чете. Сега тя чете "Самодива" от Краси Зуркова и в най - скоро време трябва и аз да я почна, защото само хубави неща слушам за книгата.

11.Книга от списъка за четене, която умираш да прочетеш?

Много са, но една от тях е " Алена кралица" от Виктория Айвард.

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?

Както казах не използвам Goodreads, но в списъка ми има 130 книги, които искам да прочета.


понеделник, 30 май 2016 г.

Сезонът на злополуките - Мойра Фоули-Дойл

"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."

   "'Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?
Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.
Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости..."




"Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат – сезонът на злополуките е тук."

    Още с корицата си книгата ме грабна. Историята отчасти много ми заприлича на " Ние Лъжците" от Е. Локхарт. На места започна да става доста объркващо, но с приближаването на края всички мистерии започнаха да се разкриват. Края на книгата беше уникален. Мистерията около Елси ме държа на тръни през цялото време. Не можах да оставя книгата докато не я прочета и наистина много ми хареса. Много ми хареса приятелската връзка, която имаха Кара, Сам, Беа и Алис. Стила на писане на авторката изключително много ми допадна. Единственото нещо, което не ми хареса в книгата е, това че на моменти сюжетът се движеше много бавно.


     Историята беше от името на Кара. Тя ми допадна, като персонаж, но не ми стана любим герой. Нещо в характера й не ми достигна, че да я заобичам.        Много ми хареса Сам - доведения брат на Кара и Алис. Той беше толкова сладък, интелигентен и добър, че веднага го заобичах.
    Мисля, че най - много ми хареса Беа. Тя не се интересуваше, от това че хората я мислеха за откачалка. Беше много забавна. Имаше леко страховито излъчване. Мисля, че беше много естествена.
   Може би най - малко харесах Алис. Тя беше много добра, но изобщо не ме докосна нейния образ.


„Всички вещици съхраняват своите целувки в най-обикновени делнични предмети, та никой да не може толкова лесно да им разбие сърцето.“


Когато започнах да чета "Сезона на злополуките" не очаквах нищо от книгата, но историята ме завладя и не можех да оставя книгата. Историята е тайнствена, мистериозна и леко зловеща. Героите в книгата бяха много добре изградени. Българската корица е много по - хубава според мен от оригиналната. Смятам че книгата си заслужава да се прочете.

„Случват се злополуки. Костите ни се чупят, кожата ни се цепи, сърцата ни биват разбити. Ние горим, ние се давим, ние оставаме живи.“