Прочетени книги за април

  Здравейте, отдавна не съм правила подобен пост, но този месец прочетох толкова много книги, че няма как да не споделя кратки впечатления за тях.

Седем години копнеж - Силвия Дей

Една книга, която те завлича в друго време, безумна любов и тогавашни стандарти и норми. Прекрасно разпускащо четиво за феновете на любовните романи.Основната сюжетна линия се върти около Джесика, която е с високо потекло и важна роля в обществото и Алистър, който е буен, харесван от жените мъж. Започва като кратка предистория, която подвежда и поставя героите в рамка. Седем години по късно се запознаваме отново с героите вече по - зрели и променени. Те се сблъскват с много предизвикателства и с приемането на своите емоции и чувства. Романът засяга множество сериозни теми, като физическото и психическото насилие. Изпъстрен с много прекрасни герои и задълбочен сюжет. Още в началото може да се предположи накъде ще се развие действието, но мисля, че е нормално за този жанр. 

 Правилата на привличането - Симон Елкелес

 Това е втората книга от историята за тримата братя Фуентес. С много предразсъдъци посегнах към нея. Не очаквах нещо кой знае какво, но е толкова сладуреста и вълнуваща книжка, която ме караше истински да се смея. Чете се бързо, действието се развива динамично и е толкова увлекателна. Какво с първата книга и в тази можем да проследим двете гледни точки. Ясно усещаме страстта и привличането между двамата герои, а комичните им диалози много ме забавляваха. Има голяма разлика между братята, така че няма как да ти стане скучно и всичко да ти се струва едно и също с първата книга. Авторката набляга на описанията за чувствата и емоциите на героите, което ги направи още по - интересни за мен. Влюбването между двамата герои се случи много плавно и естествено. Според мен е важно да не се сравняват двете книги докато се чете. Романа ме остави с толкова топли и прекрасни чувства. Препоръчвам го на всеки, който е харесал "Перфектна химия". 

На изток от запада - Мирослав Пенков 

За този прекрасен сборник с разкази вече имам качено цяло ревю, така че ако искате да го прочетете може да цъкнете Тук

Поредицата "Лукс" - Дженифър Арментраут

Общо и за петте книги имам вече пълно ревю, за да го прочетете цъкнете Тук

Пилето - Уилям Уортън

Тази книга я четох цял месец паралелно с всички други. Няма да кажа нещо ново, ако кажа, че е великолепна. Лично на мен ми вървеше бавно. Бих я определила като парадокс, лудост. През цялото време се чудих не пропускам ли нещо и дали съм разбрала прочетеното, но мисля, че това е книга, която с всеки прочит ще разбереш и научиш нещо ново. Това е роман за приятелството, за войната, за неприемането на външния свят. На моменти ми се струваше доста като енциклопедия за птиците, но лично на мен това въобще не ми пречеше. Останах много объркана след прочита и с куп не отговорени въпроси, на които няма отговор. Искаше ми се накрая да им бъде отговорено, но получих само заобикаляне на въпросите и уклончиви отговори. Като за край ще кажа, че за този роман се е писало толкова много и ще продължава да се пише, защото самата история е толкова странна и причудлива. Определено ще се насоча и към другите книги на автора.

Да започнем отначало - Александра Потър

Последната книга, която прочетох за този месец беше едно голямо разочарование. На няколко пъти исках да я оставя, но не обичам да оставям книги непрочетени. За мен главната героиня беше на моменти много жалка и правеше абсурдни решения. Самия сюжет да започнеш връзката отначало и на ново ми се стори толкова излишна. И идеята да се преструваш на някой, който не си, за да задържиш някой човек до теб изобщо не ми допадна. Разбирам какъв е смисълът за историята, но за мен бе представен повърхностно и плоско. Всеки един от героите се държеше много неадекватно. И през цялото време сюжетът бе предвидим. Може би този автор не е за мен, но не останах с положителни чувства от прочита на този роман.

   Този месец поставих личен рекорд с 10 прочетени книги. Ще се радвам да ми споделите вашите книги за този месец. Също така може да ми препоръчате нещо за месец май. Надявам се този пост да ви е харесал.  

Поредицата "Лукс" - Дженифър Арментраут

   Здравейте, днес ще ви споделя причината за моето недоспиване. Поредицата беше нашумяла преди няколко години, но тогава въобще не ме привличаше. Гледах на нея с предразсъдъци. Извинявам се, че нямам направени снимки на книгите, но четох през електронен четец. Та, няколко дни и няколко посрещания на изгрева ми трябваха, за да завърша цялата поредица. 

   На пръв поглед банална история, където момчето пази голяма тайна, отблъсква момичето и т.н, досещате се. Очаквах главният герой да е нещо свръхестествено, но само за извънземни не бях чела досега. Въпреки клишираната история и предвидимия сюжет в началото, изпитах огромно удоволствие и щастие от четенето. Заобичах абсолютно всеки герой и няма да лъжа ако кажа, че почувствах пеперуди в корема заради главния герой. И аз имам секси съсед, но е само студент, а не свръхестествено същество. Авторката се е справила блестящо с изграждането на сюжетната линия и героите. Цялата поредица е изпълнена с обрати, предателства, романтика, приключения и много забавни ситуации. Моментите между Кейти и Деймън караха сърцето ми да се разтапя. Също така няма как да не отбележа, че главната героиня, Кейти, има блог за ревюта на книги, което я направи още по - обичана от мен. Книгите се четат изключително бързо. Написани са много леко и неусетно разгръщаш последните страници. Искам да обърна внимание на четвъртата книга, която ме държа през цялото време на тръни. Тя се превърна в любимата ми от поредицата. До края не успях да се откъсна от нея и за един ден я приключих. 

   Няма как да не отбележа и някои неща, които не ми допаднаха. Първо, на моменти превода на български не звучеше много добре, но се свиква с това. Второ, в някои ситуации ме подразни държането на Кейти, но предполагам, че това е от различното ми възприятие на ситуациите. Последно и много важно е това, че краят не ми допадна чак толкова. Нещо малко не ми стигна, за да изпитам вълнението като при четвъртата книга. Очаквах малко повече. 

   Като заключение ще кажа, че това е прекрасна тинейджърска поредица. И мисля, че ще се хареса на много подрастващи. 

На изток от запада - Мирослав Пенков

"...С други думи, по-малко камъни трябвало да влачи човек на гърба си. Напред и нагоре. И никакво гледане назад. От гледане назад, каза ми, нищо добро не е произтекло. Или се превръщаш в стълб от сол, или си губиш любимата в Хадес."

  Искам да ви споделя какво изпитах докато четях този сборник с 8 разказа на Мирослав Пенков. Чувството, което изпитах докато четях беше несравнимо. Мирослав Пенков те пренася в чужди светове и истории. След всеки разказ си казвах "Добре, този ми харесва най - много" докато не започнех следващия. Всеки разказ изследва любовта, идентичността, вътрешните конфликти на героите. Разкази за отминали времена, история и настояще, които рисуват една приказна България изпълнена с множество емоции. Сборника е изпълнен с тъга, смях, носталгия по дома и всичко, за което си заслужава да се пише. Историите се четат леко и гладко. Макар че исках да им се насладя за по дълго, не можах да оставя сборника и неусетно бях стигнала до последния разказ. Разказите дълбоко ме трогнаха и не излязоха от главата ми и след прочитането на сборника. Сюжетите те пренасят през турското робство, през комунизма и чак до приемането ни е ЕС. Разказите са изпъстрени с множество различни герои от възраст, етнос и историческо време. Няма как да имам любим разказ, защото всеки остави в мен множество емоции след прочитането. Искрено съм очарована от таланта на автора и на лекотата, с която описва красотата и тъгата. Още с първия роман, който прочетох от Мирослав Пенков се влюбих в стила му на писане. Може да видите в блога ревюто ми на "Щъркелите и планината" от Мирослав Пенков.

България ми липсваше повече отпреди ...
- Дядо - питах го понякога по телефона, - какво ядеш?
- Диня със сирене ...
- Дядо, какво пиеш?
- Айрян.
- Хубав ли е ?
- Най-хубавият.
- Дядо, какво виждаш - ей сега, точно в тоя миг?
- Баира над къщата. Липите са побелели. Вятърът им е обърнал листата. Ще вали.
Знаех, че нарочно ме дразни, че нарочно сипва сол в раните, но все така не спирах да разпитвам. Само за миг да можех да му взема очите, само за миг да можех да му открадна езика - щях да се натъпча с хляб и сирене, да пресуша шест кратунки с кладенчова вода, да се напълня с баири, с поля и реки.

  Също така ви препоръчвам да изгледате един от разказите, който ми направи огромно впечатление. Чувството е все така неописуемо.

18% сиво - Захари Карабашлиев

“В редките ни напоследък целувки се усещаше онази жилка хлад, която мога да сравня с полъха на вятър привечер след средата на август, когато съм чувал стари варненци да казват, че морето се обръща.”

   Днес ще ви разкажа за един от ония романи, които прочиташ на един дъх, просто защото не можеш да спреш, и жадно разгръщаш страница след страница. Именно това усещане остави у мен "18% сиво". Той е от тези книги, които вървят бързо и динамично, наситен от чувства, и след края стоиш стъписан, и се опитваш да осмислиш прочетеното. Романът е пропит от изкуство и любов, което го направи много запомнящ за мен. Преливането от спомени в България до кратките диалози между Зак и Стела и действителността са напълно достатъчни за читателя, за да усети тази пламтяща любов между двамата. Действията се сменят бързо - тъкмо си някъде по пътищата в Америка, когато разлистваш, и се озоваваш в малка квартира във Варна. Или пък си в средата на хумористична сцена, а следващата в дълбок, пропит от болка монолог. Всичко е толкова естествено и истинско, че забравяш,че четеш, защото толкова дълбоко си влязъл в историята.

  Определен като "нов жанр" романа на Захари Карабашлиев не влиза в рамката. Със сигурност доста оригинален, но въпреки това семпъл и истински. Обичам книги, които наистина ме пренасят на други места и мога да усетя чувствата и емоциите на героите, "18% сиво" е точно такава книга.Също така много ми харесаха описанията на Америка през погледа на един български емигрант. Смятам, че автора се е справил блестящо и неведнъж съм казвала, че за мен е много важно да се подкрепят българските автори. 

   

“Ако това, което се случи с мен, не се е случвало с теб, няма как да си го представиш. А ако се е случвало, няма защо да си го припомняш...Кой има нужда от още една книга за раздяла? Кой има нужда от още една тъжна книга? Кой има нужда от още една книга въобще!”

  Нямам търпение да гледам екранизацията по книгата, и силно се надявам да не остана разочарована. Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления от романа или пък ако сте гледали филма.

Яж, моли се и обичай - Елизабет Гилбърт

"Мястото за почивка на ума е сърцето. Единственото, което умът чува по цял ден, са звънтящи камбани, шум и спорове, а иска само спокойствие. Единственото място, на което умът някога ще намери покой, е в тишината на сърцето. Ето там трябва да стигнеш."

 "Яж, моли се и обичай" е роман за откриването на вътрешното равновесие,нашето преоткриване и най - вече любовта, която трябва да даваме първо на себе си. Авторката разкрива пред нас нейния път до самоусъвършенстване и пълно излекуване на сърцето и ума си. След тежък развод авторката тръгва по света, за да намери себе си. Елизабет Гилбърт толкова увлекателно разказва своята история, че няколко часа четене въобще не се усещат. Като човек, навлизащ в йогата и медитацията, ми беше много интересно да чета тази част от книгата. Книгата учи на себепознаване и себеобичане и как не можем да се отдадем изцяло на друг човек, ако първо не обичаме себе си. Обичам да чета за други страни и ми беше много приятно да разбера повече за други култури 

"А усетиш ли мъничка възможност за щастие след толкова мрачен период, трябва да се вкопчиш в глезените на щастието и да не се пускаш, докато не те извлече по очи от калта – това не е егоизъм, а задължение. Даден ти е живот; твой дълг е (и също твое право като човешко същество) да намериш нещо красиво в живота, без значение колко е крехко."

Не на всеки ще се хареса. Ако нямате интерес към йога, медтация, ашрами и т.н. това не е вашата книга и няма да останете очаровани. Някои даже могат да я определят като боза или клише. От филма не останах впечетлена и не бих го препоръчала. Въпреки това за мен беше леко и приятно четиво, от което може да се извлече за всеки по нещо. 

Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд

"За да си възвърне младостта, човек просто трябва
да повтори безумствата си."

  

   Заради такива книги винаги съм искала да живея в някоя друга епоха. Обичам автори, с които пътуваш във времето и можеш да усетиш атмосферата и живота някъде другаде. Оскар Уайлд отлично е описал светския живот в Англия през 19 век. Историята на всеки герой оживява пред теб. Всеки образ в книгата оставя у читателя множество чувства. Портретът на Дориан Грей е роман за младостта, красотата и нарцисизма. Историята се чете бързо, като изключим дългите пейзажни описания, но всичко останало върви доста динамично. Оскар Уайлд опровергава понятията за добро и зло, като ги свежда до общоприети внушения.

"Спорят само умствено недоразвитите."

   Книгата е пълна с истини, но на места ми идваше в повече философстването. Искаше ми се да имаше по-детайлни описания на постъпките на Дориан Грей, които карат портрета му да се променя. На мнение съм, че е задължително четиво за всеки любител на книгите. С риск да стане прекалено кратко това ревю, чувствам, че каквото и да кажа повече, ще се повтарям, затова искам да ви попитам какво е вашето мнение по въпроса, който оставя Оскар Уайлд след този роман, а именно "Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?"

Щъркелите и планината - Мирослав Пенков

След петнадесет години отвъд океана, затънал в дългове и студентски заеми, младият „американец” се завръща безславно у дома. Целта му – да помоли дядо си за помощ. Но старецът отдавна е прекъснал всяка семейна връзка. Продал е апартамента си в града и се е скрил далеч сред баирите на Странджа.

Там го заварва момчето – на границата с Турция, в едно селце разполовено от две махали – българската, опустяла и потънала в забрава, и турската – разтърсвана от суеверие и страх. Всяка пролет туркинчетата в махалата изгарят с треската на Свети Коста, мистичният покровител на вече изчезналите селски нестинари. Неусетно момчето се озовава в центъра на десетилетен раздор, оплетено в лъжите на дядо си, влюбено в дъщерята на деспотичния местен имам.

Над планината се спуска пролет, а с нея долитат щъркеловите ята. Разбуждат се призраци от старо време – еничарски, хайдушки, нестинарски – а под прахта на миналите дни проблясват страховити тайни.

                                                                          ****

    Здравейте, искам да споделя мнението си за тази магическа книга, която ще ви хвърли в миналото на село при баба и дядо и техните истории, които са ни разказвали. Първо искам да започна с това, че съм толкова щастлива за българските автори, и че вмомента има толкова блестящи книги на пазара именно от тях. Историята ни отвежда в малко селце, в което българи и турци живеят заедно, насред религиозни различия, суеверия и стари обичаи. Самите разказани истории и легенди за царе и ханове те потапят в един забравен свят, въпреки че според мен малко неясно са смесени история и приказка. Макар, че в началото книгата ми вървеше бавно писането на автора ми допадна. 

"Прищя ми се да й кажа, че навярно греши. Че тежестите в живота на човек понякога сами олекват, сякаш като по чудо. Стига само да съберем сили, да ги понесем още съвсем малко. Или поне така бях чувал."

   Главния герой е българин, заминал като малък със семейството си в Америка. Неговото завръщане е породено от това да види дядо си и да продаде земите си, които са му по наследство, за да оправи дълговете си, но вместо това той намира себе си, любовта и миналото си. 

   Всички образи са грабващи. Дядото обвит в мистерия и тайни, американчето тръгнало да търси наследството си и себе си, красивата Елиф и нейния баща и всеки един герой от малкото село. Романът стопля душата ти и ти става толкова уютно и приятно. Историите на дядото ми бяха любими личеше си носталгията и топлотата, с която бяха разказани. Любовната история между американчето и Елиф не ми допадна толкова, липсваше ми нещо. Сякаш прекалено бързо стана, той се влюби прекалено бързо сякаш като омагьосан. Силно ме грабна корена на нестинарските обичай и "лудостта" в този край на България. 

   Романът не се чете бързо. На моменти е бавен, тромав, на моменти приятен и поглъщаш. Има много сюжетни нишки и е трудно да не се изгубиш и объркаш сред тях. Но въпреки това, ако ви се чете нещо българско, за отминали времена и стари легенди, мисля че ще ви допадне.